Големия революционер е роден в Копривщица през ноември 1843 година в семейството на копривщенския занаятчия и търговец Груйо Хлътев. Кръстен Гаврил, родителите му най-вероятно са се надявали той да поеме семейната търговия, но ранната смърт на баща му променя целия живот на семейството. Гаврил е едва 5 годишен когато Груйо почива и майка му с много труд и лишения се опитва да изхранва семейството си. Затова и не е чудно, че още като юноша Гаврил напуска училище и започва да чиракува и изучава занаят – абаджийство и терзийство. На 23 годишна възраст е вече известен абаджия, търгуващ с всички краища на османската империя, сигнал до Египет, опознал Цариград – факт доказващ будния му дух и енергия. През цялото време обаче, една мисъл се е загнездила в душата му и не му дава покой – мисълта за поробения му народ и освобождението на Отечеството. Така през 1875 година той заминава за Букурещ – центъра на българската революционна емиграция в Румъния. В същата година в Босна и Херцеговина избухва въстание и БРЦК решава да започне и българска въоръжена борба. Малка група начело със Стоян Заимов е натоварена да мине по море до Цариград и да убие султан Абдул Азис, както и да подпали цял Цариград, за да привлече вниманието на великите сили върху проблема на поробените народи от Балканския полуостров. Гаврил заминава заедно с групата от 30-40 души, но потушаването по същото време на старозагорското въстание прави безпредметно опожаряването на Цариград. За да се завърне в Букурещ той получава паспорта на полския революционер Антон Бенковски. Гаврил променя първото име на Георги и така остава завинаги безсмъртен в българската история.

В началото на 1876 година Бенковски е вече помощник на главния апостол на четвърти революционен окръг – самия Панайот Волов. През януари те преминават Дунава и се заемат с организацията на революционните дела в поверения им окръг. Волов правилно оценява качествата на младия воевода и предава ръководството в ръцете му. Трескавата дейност на Бенковски в региона на Перущица, Клисура, Поибрене, Мечка, дори и до Пещера, Брацигово и Самоков води до събирането на все повече и повече въстаници под знамената. Бенковски е човек на действията, решителен, враг на приказките и обсъжданията, кредото му е “никой не ще ни помогне, ако не си помогнем сами” и твърдо отстоява тези си виждания.

След получаването на кървавото писмо на Каблешков от въстанала Копривщица, той обявява немедленно въстанието. Хвърковатата му чета носи радост и надежда на въстаниците в различните окръзи, бързото му придвижване помага на пламъка на въстанието. В село Петрич Хвърковатата чета влиза в бой, а на Еледжик подпомага активно отрядите на въстанието. Бенковски безстрашно се впуска в бой, сякаш разбрал историческата важност на епохата, сякаш предвидил своята роля в нея, сякаш усещайки безсмъртието си. Сам той казва, малко преди погрома на въстанието и своята смърт “Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!”

След погрома на въстанието, Бенковски заедно с група другари е предаден от дядо Въльо на турците. При преминаването на мостче над река Костина в Тетевенския балкан, Георги Бенковски пада покосен от турските куршуми. В душите на съвременниците, в душите на наследниците Георги Бенковски остава идеалистични образ на свободата, за която е копнял, на свободата, за която е умрял...